ИМА ЛИ БИЗНЕС ? II

В Шихаго има много българи, някои  са луди,  то емигрант си е диагноза, ама защо се лепят  за мене идея си нямам. Ако навремето бях изкарал една Психология сега  щях да пиша професорска дисертация. Бях си уговорил среща със Славчо в  кръчмата над която пикират всички самолети от  О Хера . Поръчвах бира и картофки на пухкавото сръбкинче, когато на масата ми седна Паци – стар емигрант с когото се бяхме засичали по разни български явки и даже няколко месеца живяхме на квартира.

-          Как е ? – седна аверчето на празният стол, без да  иска разрешение, което си бе формалност след като бяхме делили залък и апартамент няколко месеца.

-          Нищо, добре съм – отвърнах му. После си припомнихме познати заминали за мамковината, а  други за по-добрият свят.

-          Намислил съм от доста време  един бизнес, но все не ми се получава – реши да сподели бъдещите си творчески планове Паци.

-          Имам една позната тя тука, та тя събира пари за да сее шафран, та ако искаш…

-          Това са глупости – сряза ме   румейта – Купил съм си фотоапарати и оборудване за фотостудио, още малко остава да инвестирам в техника и ще започна да снимам каките. Не виждаш ли  как се момеят тук дъртите льоспарници и през ден, през два качват ново фото в тефтер  суратя ?

-          Качват, ама от телефоните – реших да охладя  ентусиазмът му .

-          Вярно е обаче не могат да работят с Фотошопа пък аз така съм се изучил, че ще им направя лицето гладко като бебешко дупе !

-          Нямат пари хората – контрирах .

-          Нямат другия път, най-малко по сто кинта на ден правят тия на ливинга и като излязат са като отвързани демонстрират стандарт и качват пикчъри във Фейса за да дразнят ония дето са останали на територията. Тогава се намествам аз, няколко фотосесии, ще ме прибере каката  в квартирата си и ще ме храни и ето ти го албумчето. Ставам творец и така от кака на кака, ще си прилитам като волна птичка.

-          Успех – кимнах му.

-          Само веднъж да се започне, да се завърти колелото като посъбера пари съм решил да си купя и една кола, съветска. Един руснак от Ню Джърси ги продава. Сега е обвил един Москвич 408  за 10 хиляди, но ги иска кеш. Та като купя някое таралясниче може Ладичка или Волга ще обява  в емигрантските  вестници, че правя обиколки на Чикаго с нея и ще избият носталгично настроените. Като бонус ще предлагам снимки с Зенит, Смена или Киев. Фотоапартите съм ги купил, имам и лаборатория, но първо да тръгне бизнеса с каките щото руснака не дава на кредит.

На подиума се качи някакво женско маке, лапна микрофона, тонколоните усилиха воят  та  самолетите заглушиха и  стана трудно на следя бизнес плановете на френда.

                                                                                                             Пламен Пенчев-Пламо

      Всички лица и събития, описани в този разказ, са плод на авторовото въображение и нямат нищо общо с реалността. Всяка прилика с действителни хора, имена, места и действия е напълно случайна.