- -
Измислила съм страхотен бизнес – обади ми се по
телефона Снежана. С нея се бяхме запознали преди три-четри години и веднага се
изчукахме, но след като разбра, че нямам събрани 10 хиляди си останахме само
приятели.
-
-Какъв е този път ? – между нас казано приятелката ми се сащиса на тема
бизнес след поредното разочарование в сайта за запознанства. Свалили се там с
някакъв бизнесмен от Канада, домъкнал се той в Чикаго, Снежанка се подготвила с
нова премяна кюлоти и цицидръшник, а ония не й обърнал грам внимание. Та оттогава тя
реши, че не й трябва мъж, може да се оправи сама пък и влезе в менопауза. Все
си измисляше някакви бизнеси най-вече агро и редовно следеше „Бразди“ по Първи канал, с цел вдъхновение.
-
Няма да съдя шафран, щото печалбата е малка пък
е и капризен – тука вече се уплаших да не би трябва да разяснявам нещо, щото
последният път един час изнасях лекция за криптовалутите.
-
И към какво се насочи ? – попитах с тих ужас, че бях и на работа.
-
Най-са изгодни трюфелите! - каза през шума от
преминаващите автомобили приятелката ми. Явно чакаше да хване автобуса нейде из събърбите за следващата
работа. Тя гледаше две баби, докато натрупа капитал и идеи, но понеже така и не
се научи да кара кола препускаше из ветровито Шихаго с обществен транспорт. – Имам в Рударци едно
място около 30-40 декара и ще го засея с жълъди, ама корените им предварително
ще са заразени с труфели и докато никнат ще продавам жълъди.
-
Браво много добре си го измислила !!! –
подкрепих бизнес идеята.
-
Обаче ще ми трябва и куче .
-
Да пази трюфелите ли ? – не схванах веднага
мислата й но нали си бях прост пазвантин и бизнес неориентиран.
-
Не. Да ги рови.
-
О, да – стоплих – ама аз съм чувал че ставало и
с прасета обучени за целта, може да се
по-евтини ?
-
Никакви прасета, едно куче ще си взема, въдили
ги в Италия, но имало и в България.
-
По-добре
българско, че сега и италиански трябва да учиш.
-
Нямам
проблеми с езика аз, виж колко бързо научих английският !!!
-
Така е, така е и гръцки знаеш - подкрепих аз полиглотката.
-
Но ще ми трябва и пазач, ще му построя една
сглобяема къщичка от 28 квадрата.
-
Много добре, а мене ще ме вземеш ли ? – реших да
вляза и в далаверата докато е време.
-
Може, но ще трябва и да ме караш, ще ти купя
един джип Тесла – вече се виждах в къщичката и как се плъзгам тихо с Тесла-та
из прашните сокаци на Рударци.
-
Обаче щете помоля да видиш там в Интернет колко
струва един детектор ?
-
Ама за какво ? -
престраших се да покажа некомпетентност пред началника.
-
Метален детектор бе, за злато !
-
Ама какво злато, нали трюфели с куче щяхме да
ровим ? – пак не успях да проследя бизнес идеята.
-
Решила съм докато си почивам от трюфелите и жълъдите
да търся злато. До нашето село има един стар мост и за него баща ми ми е казвал,
че е много стар, никой от селото не знае кога са го строили и една паричка да
намеря все ще е печалба.
-
Да така си е – млъкнах бързо за да не се излагам.
– Значи металотърсач, ама за злато или за сребро или комбиниран щото то ги има
различни и как го искаш спешна доставка или може малко по-късно и
по-евтино ?
-
Не ми трябва спешно ти само провери и ми кажи !
-
Как да не ти трябва ? Аз като ти го поръчам и
дойде ти и тука можеш да търсиш съкровища, ей тъй докато чакаш по спирките може
да си сканираш района пък и да тренираш, а може и някои класове да вземеш за
работа с металотърсача ? – реших да помогна със съвети.
-
Ама сега няма да го поръчваш че нали изплащам
леглото. – Снежана живееше в един гълъбарник и на
скоро си беше купила легло за над хиляда долара.- Твоят съквартирант не търсили
легло, ще му го продам моето само за хиляда, аз го взех за хиляда и двеста ?
-
Едва ли ще си купи легло на старо, но ще
попитам, ти защо го продаваш ?
-
Абе много ми е тясна стаята и не мога да се
обърна с това голямото легло. Хайде свършвам, че идва автобуса после ще ти
звънна пак да се разберем за детектора – и затвори приятелката ми и бизнес дама
Снежана от Рударци .
Пламен Пенчев-Пламо
Всички
лица и събития, описани в този разказ, са плод на авторовото въображение и
нямат нищо общо с реалността. Всяка прилика с действителни хора, имена,
места и действия е напълно случайна.
Нищо ново не е научил и нищо старо не е забравил авторът за шест години мълчание. Еднотипни ситуации, герои и описание. В който и да е селски хоремак ще срещнеш по-интересни типажи.
ОтговорИзтриванеТова са мозъците които изтекоха от България. Колко са жалки, но пък със самочувствие.
ОтговорИзтриване