Гошо Пора от Загора

- И да знаеш, че само за чикия трябва уй! – ръсеше ги дълбоки като от попски джоб бат Гошо Пора - Щото жена можеш да оправиш и с език и с пръсти , но за чикията уй си трябва  !
 По това време набивах шпилките във фабриката в Евънстън. Не зная как, но за месец време се бяхме събрали доста българи. До мене на конвейера бе Киро Шопа и Георги от Загора. На съседната линия баха  Румен Флейтата и Рафи Магарето. Сладурчо Сиромахов пък правеше малките стартери при Питър. На нашия конвейер работеха  още  Ернесто от Куба, Ричи от Мексико. Главатар на цялата банда се водеще Гръма де Саса – снежинка от Етиопия която мексиканците бяха прекръстили на Салса.
Та думата ми бе за бат Георги, освен да ме учи на житейските и сексуални тънкости, бат Гошо учеше и останалите брадари на български. Те това : мъдурко, педарес, дърт педерас и други……… колегите ги казваха почти без акцент. Поел бе просветителската си мисия Герги като на Кирил и Методий най - малкото братче. Ама кой да ти признае, кой ? А „Гошо Пора“ или „Джорджи  Скункс“ му го лепнаха простаците по следния повод.  Миришеше си човека и толкоз. Ама мексиканския нос на Ричи не издържа и изтропа тая работа на Кака Снежина шоколадово-трътлеста афроамериканка и началник цех . Тя се зае храбро и обясни на бат Герги правилата на американската хигиена и го сложи да бачка при Салса. Още на следващия ден Пора не вонеше , вероятно снабден с дезоторант. А злобарите си представяха как ще го наритат от фабриката. Да ама не . Пора бе работил като механик в ТЕЦ и железта го любеха. За кратко време стана дясна ръка на майстор Саса. Пресоваше, замерваше, поправяше бракуваните стартери и при следващото повишение го направиха член на компанията и дадоха още 50 цента на час. Вярно е,  че бе дал на майстор Саса някоя друга бутилка Гроздова, ама той и Киро занесе, но не го направиха .Само кака Поровица – неговата благоверна, дето бачкаше в съседния цех не я направиха мембър. Герги   обаче не го  преживяше тежко. Ходиха си на работа със Сатурнчето и си гледаха децата. Едното даже бе получило грамота от президента като добър ученик. Поровете както им викаха, записаха  в заводско училище и  Герги взе да се оправя с английския и още повече навири гребена. Веднъж ми помогна да се оправя с едни кабелаци и му рекох :
 - Евала бе батко, пак ме измъкна от батака !
- Знаеш ли какво е това евала ?
 - Не.
 - Когато си хванеш патката с две ръце и това което остава отгоре това е "Евала"!
 - От къде ги вадиш такива бе ? – не можах да сдържа смеха си.
 - Ти не ми се радвай, то мек уй и дребни суми всеки може да извади - продължи Георги. – Но казано е още, че човек с две неща не бива да си играе : с умрял уй и умряла змия, щото не  се знае кога ще се събудят !
Веднъж казах, че пак трябва да се местя и си търся нова квартира .
 - Що не дойдеш при мене в нашето село ? До мене има свободно едно студио. Ама да не по ебаваш жената ей !- каза уж на майтап колегата.
 - Не бой се,  аз съм  ви оставил това семейните да се оправяте помежду си, аз си търся някоя мома  или млада прясница – реших го успокоя. Обаче май бяха прави българите дето шушукаха, че Рафи Магарето му топлил леглото докато Георги неделен ден къпел с пръчка в ръка червеите в Илиноиските  гъолове.
 - А,  то простаци дето да ти свършат черната работа и да оправят жена ти все ще се намерят, ама то беден човек и половин шутка  се гечини – завърши философски Скункса.
 -Шо стана ? – както винаги Кире шопот не бе в час  и все нещо не бе разбрал.
  Пламен Пенчев-Пламо