Леличка к.............ва смеличка

Леличка я нарекоха лайнетата, щото то си бе на години момичето пък и те си бяха лайнета, но за всичко по реда си.
Първата й смяна на летището бе с мен. За една вечер опраскахме 6 самолета и тя се държа мъжки. Мекият й говор я издаваше, че е от източна България. Нали ги знаете онези дето говорят миеко и идат от далиеко и на войната казват твърдо ниее. Завършила висше, даже, две и после спечелила зелена карта. Ама то с това не можеш да учудиш никого на Летището щото тука всички сме със зелени и висшисти има колкото си щеш.
След това седмица две я лашкаха, я на разни ултри, я на хангарите. Следващият път когато пак бяхме заедно тя вече имаше малко по-голямо самочувствие. Разбира се бяха й дали отново бизнес класата и кухните. Това са по-отговорните места за чистене, старите пушки се скатаваха в туристическата класа. Аз въртях векюма и кенефите и докато си почивах търчах да хвърлям боклука.
- Е как е самочувствието ? – реших да се направя на общителен.
- Нищо особено, но ще се справя.
Тогава и звънна телефона. Аз бях привършил с кенефа и трябваше да хвърля боклука.
На следващият самолет Силвушко даде почивка. Разделих ме се по национален признак.Полякините шошкаха нещо в бизнеса, а аз седнах до Леличка в туристическата.
- Румката се обади – съобщи ми тя.
- Това какво да не е някое моме, което ни си търси богаташ ? – попитах обнадеждено.
- Не това е едно момче от Варна, нещо като роднини сме и май иска да станем гаджета.
- Бре много си бърза на втората седмица и закова гаджето! Къде работи ?
- На куфарите, обаче иска да започне като дърводелец защото такъв е работил в България.
Почивката свърши и ни дадоха още един самолет и нямаше време за приказки. Леличка повече не видях, на нея й хареса на хангарите и Цицеста я остави там. От време на време Славката разправяше по нещо за нея, ама аз си имах други грижи.
Тримата : аз , Славката и Ивката тогава живеехме в Шилешкия парк. Много българи, от всеки прозорец се носи чалга, всеки познава всеки и най-вече бе близко до Летището. Какво повече да иска човек? Тримата заедно къртехме в спалнята, а в хола посрещахме гости, най-вече Гого и Красьо. Борещи се с младежките пъпки, родителския контрол и американската действителност тийнейджъри.
Славката един ден домъкна Леличка. Той си имаше такъв адет. Квартирата вече се бе напълнила с гарбичи, които а ремонтираш и а са тръгнали. Оказа се, че и Неличка е нещо такова, само дето не бе сама както биха се изразили хората от една друга епоха.
Масата бе подредена и застлана с покривка а за вечеря имаше кренвирши и пържени картофки, студената бира не бе нещо ново в менюто ни. Новото бе в духовен план , тайната, бременна история на една прясна имигрантка и ние тримата брадари в ролята благородните рицари. В общи линии Леличка забременяла, а Румката не искал да си търси работа като дърводелец, твърдял, че можел да храни семейство и с тази заплата, още повече, че държавата давала и помощи, пък като видели зор можели да се върнат в България.
- А ми да, то с всички ни е така. – опита да се намеси Ивката, той бе сънен и ако ме питате мен, още девствен и за това не компетентен.
Леличка му хвърли дискретен поглед и почна да прибира чиниите. Аз станах да помогна за измиването, а тя седна.
– Ама Ивко как така с 1 200 долара на месец ще ни храни и тримата ? Той трябва да си намери работа . Аз му извадих няколко адреса на дърводелски компании ама се срамувал , щото не знаел езика.
– А като правеше бебето не се ли срамуваше, а ? -реших да се включа и аз от мивката.
– Не, не се срамуваше.
Тя щеше да спи в хола, да готви и да не плаща наем, решихме брадарите. Най-доволен бе Славката. Цайсите му светеха и току въртеше победоносно билюрите под тях, но Ивката го почна в колата :
- Можеше ли да ни предупредиш?
- Брадаре, а ма оня искал да я бие.
- А бе на тебе к’во ти влиза в работата? Това дете кой ще го гледа ?
- Тя ще прави аборт – продължи да защитава протежето си Славката.
- Какъв аборт? Тя пари има ли ?
- Цецката ще и даде.
- Кой пък е този ?- взех нещо да губя нишката.
- Трокаджия .
- Абе въобще латиноамериканските сериали ряпа да ядат – обобщих накрая
Леличка се вписа в нашето скромно общество. Свикнах ме да праскаме по-малко чекии и да ядем повече пържени картофи. Славка даже взе фритюрник, момичето бе бременно. Само дето аборта го измъчи малко и Леличка каза, че се е уплашил, ама на нея и беше за втори път, а на Славката за първи .
Ивката малко го дразнеше цялата работа и на път за работа в „Нисан”-ката почваше брадъра :
- И к’во сега изчука ли я ?
- Не брадъре, тя миналата седмица прави аборт бе !
- Е и ?
- А ма то все едно че е раждала!-показа завидна ерудиция Славката.
- Трябваше да и го сложиш отзад- не отстъпваше Ивката.
- А бе как ще и намери дупката виж к’ъв голям пърдялник е отпрала !-реших да защитя аз от задната седалка Славката.
- Така си е –потвърди Славката- има място за четворка белот и писаря биля, нали днеска цял ден я барах.
- Айде бе ? – не повярва Ивката.
- Ама циците и много малки брадъри - продължи да ни запознава с анатомичните подробности на систъра, Славката – но другата седмица ще даде, обеща ми като и зараснели раните.
Тази седмица когато Славка щеше да попълва своите гинекологични познания аз почивах в сряда и четвъртък а брадарите в четвъртък и петък. Та в срядата се засякохме всичките : Леличка се прибра от Ликьор стора, аз се мотах в хола, а Ивката и Славката похъркваха в спалнята. Систърчето се преоблече в банята и отиде да хапва в кухнята, аз четях българските вестници и пушех на дивана. Къде 9 вечерта пуснах телевизора, едно от Славковите контейнерни открития. То си бачкаше, но в интерес на истината бе трудно да хвана със стайната антена канала на който щяха да предават българската телевизия. Леличка асистираше от дивана а аз въртях антената.
Брадарите се излюпиха, сънени и гуреливи. Казахме си по едно здрасти и приятна работа и те изчезнаха през задната врата. Стъпките им не бяха заглъхнали и Леличка скочи. Събу анцуга и почна да нахлува дънките. За смяната на тениската с полото вече бях успял да извърна поглед.
- Къде ?
- При Румката.
- Този кой бе ? – нали вечно не бях в час, попитах аз
- От когото направих аборта – говореше Леличка и продължаваше с макиажа .
- Ами Цецката, Славката ? – продължих да не разбирам .
- А ми нищо……- беше заета момичето с червилото.- Нали няма да казваш на Станислав, че ще се разстрои малкия?
- Гроб съм !
Даже не каза и чао. Излетя през предната врата. Аз извадих бутилка шотландска ичкия и си налях един напръстник. Не ги разбираше тези работи Славката ,не. Аз пък още по-малко.

Пламен Пенчев-Пламо