Среща

Вече си бях купил лаптоп на работа имаше Интернет, а на началниците не им пукаше дали вися в нета стига да си гледам работа и да не давам ма работниците да изнасят електронни джажи! Цъфнах в Елмаза. Ама нонстоп. Работа тръгна вяло. Момите на майната си, изгубени в американската емигрантска действителност. Вече си бях писал с почти всички от Чикаго с три от тях бях излизал ама след първата среща изчезваха.
Та при поредното претърсване се появи тя. Профилът й бе съвсем нов нямаше нито заглавие нито нищо . Бе отбелязано, че е на линия и е регистрирана днес. Леко се паникьосах, а сега какво да й пиша нямаше нито интереси, нито нищо за себе си? Само име и зодия, как да започна разговора? Теглих една майна на качеството за сметка на бързината и измъдрих следното : „ Я виж ти ! Една нова и прясна членка на нашето скромно елмаз общество в Америка !“. По-тъпо не бях се запознавал с никого. Ама ако е мераклийка щеше да пише. Отговора гласеше : „hi „ сега я втасахме и тая регистрирана не регистрирана се барна на американка. Аз пък реших да съм смел : „И само толкова ? Да не сте забравили българския ? Може ли едно уточнение на бързо понеже профилът Ви не е пълен , нали не сте омъжена и си търсите тук само забавление ?“ Тя се позабави малко с отговора и аз реших да съм още по брутален : „Извинявайте че съм толкова директен но едно девойче ме лъга няколко дена. Надявам се, че сте тук в Америка а не в БГ.“ На което ми се отговори : „ne nesum“ - на туй трябва да му вадя думите с ченгел, ама поне отговаря реших да мисля положително и настоятелно . И нали съм сила в мисленето измъдрих следното : „А от кой край на БГ сте ? Аз съм от Русе .“ Отговора бе : „ot Sofia sym “ И не само това явно в момента попълваше данните си, под надписа Заглавие бе написано: “ Hubavite nesta stavat bavno“ , демек трай коньо за зелена трева. А как описва себе си бе : „ Zdraveite gospoda! Az sum krasiva, dobra, intelegentna jena koiato obicha novi neshta i obojavam pytuvaniata!!!“. Втасахме я, столичанка и нахакана и обича да пътува. Туй няма да си даде сйкапа посмъртно, а за телефон и среща да не говорим. Кой знае защо написах :“ Извинявайте но не обичам да лъжа и ме лъжат. Пък и какъв е смисъла , то и така и така сме излъгани от живота. А къде живеете, аз съм в Уилинг ?“ Отговора бе : „ami taka e na nikoi ne mu e pritno da go lujat taka che bydi chesten i ti. az sum v woodrige „ На това село и гугала се обърка, но девойката твърдеше, че е от Илинойс. Оставих въпроса за по-късно и опитах следното : „Тука чата се скапва често ако искате скайпът ми е …………………………….. пък посл,е ако си омръзнем можем да се блокираме „ На което ми отговориха : „ ok az sum ………………………….“ Неможах да повярвам на очилата си. Та аз съм смотаняка на който момичетата не дават ни телефон ни скайп! Туй ще да е само нелегално, за да е толкова бързо и дашно утеших се аз и разменихме пълномощни.


- Hi, kak si ?
- Благодаря, добре а ти ?
- i az tuk e po-lesno za chata.
- Прибрах се от работа.
- Sled malko she trugvam za rabota s kakvo se zanimavash ?
- Пазач съм, а ти къде работиш ?
- Az rabotia v edna bolnica.
- Като лекарка ли ?
- Az chista, imam ikonom obrazovanie, no tuk nemojah da nameria takava rabota i namerih tazi rabota i taka, puk posle she hoda na uchilishte.
- Аз имам юридическо, дай да направим адвокатско-счетоводната къща в америка !От колко време си тука ?
- Ot 2mesca.
- Аз от 7години и съм дърт ерген и бракоразводен адвокат.
- Ooooo ! Da, sama sum i az.
- Aма в БГ успокой се, а ти в Илинойс ли си ? Kак с е казва твоето село ?
- Woodrige.
- Aз съм в Wheeling.
- Legalen li si tuk?
- Dа разбира се а ти ?
- A bravо i az spechelih zelena karta i sum tuk ot 2 meseca tursia si neshto seriozno.
- И аз така ама не ме харесват момите
- Da ne si padash mo maje ?
- Глупости ! Просто обичам да чета книги не слушам чалга…
- Aaaa i az taka znachi si popadnal na tochnia chovek……………………………………….
И така нататък , и така нататък, въобще поредните баналности които човек си разменя друг човек от такива сайтове. След два дена имах телефона, а в края на седмицата и среща.
Денят бе неделя. В събота работех до 11. После купих прахосмикачка и чистих колата 5 часа . Подстригах се . Спах криво ляво и в седем сабалям ококорих зъркели. Студено кафе и цигара, така закусих на бързо. Таралясника бе заливосан, но забравих най важното Цветята . Влязох в първата дрогерия и купих . Настроих джиписа и Саманта уверено ме поведе из магистралните дебри на живота илинойски и по-точно на юг. Трафика бе слаб и Итсубуши макар и жена се държеше мъжки.
В нейното градче стигнах половин час преди срещата. Да ама номера на нейната къща го нямаше. Нямаше го и това е ! Хем направих две три кръгчета, хем бях разнасял пици шест месеца, а един пиклив адрес да не мога да намеря ? Запалих цигара и се престраших да и се обадя
- Извинявай ама неможах да те открия – постарах се да звуча уверено.
Последваха обяснения, точни инструкции. Постарах се да ги изпълня. Не я намерих. Да де ми хазяйката си . Резултата бе същия, само дето последната ми обясни с гаден шопски акцент, че ако не съм могъл да ги намеря проблема си е мой. Стоях си сам в колата изгубен в Америка. Едно от малкото момичета което бе пожелало да се види с мен бе на някакви метри, а аз не мога да я намеря. Дали да не се прибера в къщи ? А после нови месеци самота. Доплака ми се . Запалих нова цигара без да съм загасил последната. Погледнах кръста с разпятието. Нищо не се случи.
Реших да направя още една обиколка. Въведох отново адреса в навигатора. До едно кръстовище видях две полицейски коли . Ченгетата си лафеха всяко от своята кола . Приближих се към най-близкото, свалих прозореца и измучах нещо за помощ. Показах му адреса както си го бях написал на листа. Офицера въведе данните в лаптопа си каза нещо, което не разбрах. Изгледах го жалостиво. Той каза да го последвам. По едно време пусна светлините. Пищисах се , да спирам ли или са го извикали и ме зарязва ? Полицейската кола обаче си продължи по пътя със същата скорост . Дава ми път за да се придвижим по-бързо, стоплих аз. По едно време ченгето спря и посочи с показалец някаква врата. Аз му благодарих с жест и се съсредоточих в паркирането. Изгасих колата и дръпнах за последен път от цигарата. От задната седалка взех букета и се изправих. Полицейската кола бе на няколко метра по нагоре и да исках да избягам нямаше как. От тук пътищата бяха два среща, или арест. Избрах срещата. Пътьом почнах да я набирам по телефона. Казах й че съм я намерил. Вратата на нейният номер се отвори. В огледалото за обратно виждане на полицейската кола видях две смеещи се очи, ченгето бе видяло букета и потегли успокоен . Поех с омекнали колене към отворената врата. Само с полицейски екскорт не бях ходил на среща.
Пламен Пенчев-Пламо