ИМА ЛИ БИЗНЕС ? II

В Шихаго има много българи, някои  са луди,  то емигрант си е диагноза, ама защо се лепят  за мене идея си нямам. Ако навремето бях изкарал една Психология сега  щях да пиша професорска дисертация. Бях си уговорил среща със Славчо в  кръчмата над която пикират всички самолети от  О Хера . Поръчвах бира и картофки на пухкавото сръбкинче, когато на масата ми седна Паци – стар емигрант с когото се бяхме засичали по разни български явки и даже няколко месеца живяхме на квартира.

-          Как е ? – седна аверчето на празният стол, без да  иска разрешение, което си бе формалност след като бяхме делили залък и апартамент няколко месеца.

-          Нищо, добре съм – отвърнах му. После си припомнихме познати заминали за мамковината, а  други за по-добрият свят.

-          Намислил съм от доста време  един бизнес, но все не ми се получава – реши да сподели бъдещите си творчески планове Паци.

-          Имам една позната тя тука, та тя събира пари за да сее шафран, та ако искаш…

-          Това са глупости – сряза ме   румейта – Купил съм си фотоапарати и оборудване за фотостудио, още малко остава да инвестирам в техника и ще започна да снимам каките. Не виждаш ли  как се момеят тук дъртите льоспарници и през ден, през два качват ново фото в тефтер  суратя ?

-          Качват, ама от телефоните – реших да охладя  ентусиазмът му .

-          Вярно е обаче не могат да работят с Фотошопа пък аз така съм се изучил, че ще им направя лицето гладко като бебешко дупе !

-          Нямат пари хората – контрирах .

-          Нямат другия път, най-малко по сто кинта на ден правят тия на ливинга и като излязат са като отвързани демонстрират стандарт и качват пикчъри във Фейса за да дразнят ония дето са останали на територията. Тогава се намествам аз, няколко фотосесии, ще ме прибере каката  в квартирата си и ще ме храни и ето ти го албумчето. Ставам творец и така от кака на кака, ще си прилитам като волна птичка.

-          Успех – кимнах му.

-          Само веднъж да се започне, да се завърти колелото като посъбера пари съм решил да си купя и една кола, съветска. Един руснак от Ню Джърси ги продава. Сега е обвил един Москвич 408  за 10 хиляди, но ги иска кеш. Та като купя някое таралясниче може Ладичка или Волга ще обява  в емигрантските  вестници, че правя обиколки на Чикаго с нея и ще избият носталгично настроените. Като бонус ще предлагам снимки с Зенит, Смена или Киев. Фотоапартите съм ги купил, имам и лаборатория, но първо да тръгне бизнеса с каките щото руснака не дава на кредит.

На подиума се качи някакво женско маке, лапна микрофона, тонколоните усилиха воят  та  самолетите заглушиха и  стана трудно на следя бизнес плановете на френда.

                                                                                                             Пламен Пенчев-Пламо

      Всички лица и събития, описани в този разказ, са плод на авторовото въображение и нямат нищо общо с реалността. Всяка прилика с действителни хора, имена, места и действия е напълно случайна.

ИМА ЛИ БИЗНЕС ?

                                                                 

-         - Измислила съм страхотен бизнес – обади ми се по телефона Снежана. С нея се бяхме запознали преди три-четри години и веднага се изчукахме, но след като разбра, че нямам събрани 10 хиляди си останахме само приятели.

-          -Какъв е този път ? – между нас  казано приятелката ми се сащиса на тема бизнес след поредното разочарование в сайта за запознанства. Свалили се там с някакъв бизнесмен от Канада, домъкнал се той в Чикаго, Снежанка се подготвила с нова премяна кюлоти и цицидръшник, а ония не й обърнал грам внимание. Та оттогава тя реши, че не й трябва мъж, може да се оправи сама пък и влезе в менопауза. Все си измисляше някакви бизнеси най-вече агро и редовно следеше „Бразди“  по Първи канал, с цел вдъхновение.

-          Няма да съдя шафран, щото печалбата е малка пък е и капризен – тука вече се уплаших да не би трябва да разяснявам нещо, щото последният път един час изнасях лекция за криптовалутите.

-          И към какво се насочи ? – попитах с тих ужас, че бях и на работа.

-          Най-са изгодни трюфелите! - каза през шума от преминаващите автомобили приятелката ми. Явно чакаше да хване  автобуса нейде из събърбите за следващата работа. Тя гледаше две баби, докато натрупа капитал и идеи, но понеже така и не се научи да кара кола препускаше из ветровито Шихаго  с обществен транспорт. – Имам в Рударци едно място около 30-40 декара и ще го засея с жълъди, ама корените им предварително ще са заразени с труфели и докато никнат ще продавам жълъди.

-          Браво много добре си го измислила !!! – подкрепих бизнес идеята.

-          Обаче ще ми трябва и куче .

-          Да пази трюфелите  ли ? – не схванах веднага мислата й но нали си бях прост пазвантин и бизнес неориентиран.

-          Не. Да ги рови.

-          О, да – стоплих – ама аз съм чувал че ставало и с прасета обучени за целта, може да се  по-евтини ?

-          Никакви прасета, едно куче ще си взема, въдили ги в Италия, но имало и в България.

-          По-добре  българско, че сега и италиански трябва да учиш.

-          Нямам  проблеми с езика аз, виж колко бързо научих английският !!!

-          Така е, така е и гръцки знаеш  - подкрепих аз полиглотката.

-          Но ще ми трябва и пазач, ще му построя една сглобяема къщичка от 28 квадрата.

-          Много добре, а мене ще ме вземеш ли ? – реших да вляза и  в далаверата докато е време.

-          Може, но ще трябва и да ме караш, ще ти купя един джип Тесла – вече се виждах в къщичката и как се плъзгам тихо с Тесла-та из прашните сокаци на Рударци.

-          Обаче щете помоля да видиш там в Интернет колко струва един детектор ?

-          Ама за какво ? -  престраших се да покажа некомпетентност пред началника.

-          Метален детектор бе, за злато !

-          Ама какво злато, нали трюфели с куче щяхме да ровим ? – пак не успях да проследя бизнес идеята.

-          Решила съм докато си почивам от трюфелите и жълъдите да търся злато. До нашето село има един стар мост и за него баща ми ми е казвал, че е много стар, никой от селото не знае кога са го строили и една паричка да намеря все ще е печалба.

-          Да така си е – млъкнах бързо за да не се излагам. – Значи металотърсач, ама за злато или за сребро или комбиниран щото то ги има различни и как го искаш спешна доставка или може малко по-късно и по-евтино  ?

-          Не ми трябва спешно ти само провери и ми кажи !

-          Как да не ти трябва ? Аз като ти го поръчам и дойде ти и тука можеш да търсиш съкровища, ей тъй докато чакаш по спирките може да си сканираш района пък и да тренираш, а може и някои класове да вземеш за работа с металотърсача ? – реших да помогна със съвети.

-          Ама сега няма да го поръчваш че нали изплащам леглото. – Снежана живееше в един гълъбарник   и на скоро си беше купила легло за над хиляда долара.- Твоят съквартирант не търсили легло, ще му го продам моето само за хиляда, аз го взех за хиляда и двеста ?

-          Едва ли ще си купи легло на старо, но ще попитам, ти защо го продаваш ?

-          Абе много ми е тясна стаята и не мога да се обърна с това голямото легло. Хайде свършвам, че идва автобуса после ще ти звънна пак да се разберем за детектора – и затвори приятелката ми и бизнес дама Снежана от Рударци .

                                                                                   Пламен Пенчев-Пламо

      Всички лица и събития, описани в този разказ, са плод на авторовото въображение и нямат нищо общо с реалността. Всяка прилика с действителни хора, имена, места и действия е напълно случайна.